Вграждане

Представление на ДКТ Пловдив

Вижте още

Вграждане

"На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи". За да остане мостът нерушим и всевечен трябва в основите му да се положи жертва.

Категории: за възрастни

Подходяща възраст: 14+

Описание:

Майстор Манол вгражда любовта на живота си – Неда. Докъде може да стигне егоизмът на твореца? Докъде може да стигне, за да увековечи творението си? Къде е границата, която не бива да се прекрачва? Има ли такава граница? Човешкият живот е тленен, а произведението – безсмъртно. Грях ли е да отнемеш едното, заради другото? Бог направил човека и му вдъхнал душа. Манол създал мост и вградил в него душа. Душата на любимата си. За да остане мостът. Завинаги!

Продължителност: 60 мин. | Премиера: 28.09.2012 г.

В постановката участват също:

Драматургична основа: Мария Станкова
Консултант – етнолог: доц. д-р Веселка Тончева
Фотограф: Иван Дончев и Гергана Стаматова
Художници: Ангелина Янакиева, Елица Маринова, Пламен Порязов
Шивашко ателие: „Меравел” – Меглена Илиева
Домакин: Катя Груева
Дизайн плакат и брошура: Марина Додова и Даниел Рашев
Помощник-режисьор: Боряна Такова
Тонтехник: Павел Видов
Художник осветление: Запрян Кючуков
Театър майстор: Тома Дойков

Награди:

Награда ИКАР 2013 за куклен спектакъл;
Награда ИКАР 2013 на Христо Намлиев за авторска музика;
GRAND PRIX от VIII Международен куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро" в Стара Загора, където награди получават и Мариета Голомехова (за сценография), Христо Намлиев (за музика) и Христо Таков (за мъжка роля - Майстор Манол, и награда на младата театрална критика.

...Изследването в театъра винаги е било онази важна брънка, заради която творците са се будили нощем и са броeли звездите, търсейки знаци по тъмното небе. В своя премиерен спектакъл „Вграждане“ на Държавен куклен театър- Пловдив режисьорката Веселка Кунчева ще ни отведе в едно общо, изпълнено с мистичност и тайни, пътуване. Пътуване-връщане и пътуване-изследване. Към отдавна разказвани истории, към стари и мъдри легенди, към мита за един творец и една жена. Преживявайки и чувствайки чрез тялото, като „израз на неизразимото“, в бурния ритъм на звуци, които ни връщат към далечни, забравени корени, режисьорката заедно с актьорите и целия творчески екип на театъра е открила нещо ценно. Съкровено. Не идеята да препрочетем легендите, не мисълта за патетично връщане към българското, а нещо изначално, което провокира идеята за творчество. Като извор на смисли. Като необятност с постоянно присъствие, от която винаги можем да се учим. Стига да открехнем сетивата си.
....като сън, който е реалност.

Катерина Георгиева