Градът като сцена, публиката като участник

Театроведът Радина Симеонова за първата вечер на XIII Международен фестивал за улични изкуства TheatAir

Докато се свечерява и нощта бавно пада над Пловдив, TheatAir започва с ритъм, знамена и движение. Първата вечер на 13-ото издание на Международния фестивал за уличен театър и изкуства превръща Главната улица в сцена, по която публиката едновременно гледа и върви заедно с артистите. Началото идва с българите от Блок Бринкадейра и тяхната „Батукада“ — ритми, вдъхновени от Бразилия и нейните карнавали. Звукът на барабаните изпълва улицата, чувайки се чак в другия ѝ край, а сред участниците и организаторите се развяват знамената на държавите, които участват във фестивала.

Kрай Джумаята, се появява „Уазу (Гигантската птица)“ на Компания Пари Бенаре. Огромната птица е поела по своя миграционен път, със собствен ритъм, по-тих и по-бавен, но в същото време реакцията на публиката е възторжена. Постепенно към нея се присъединяват барабаните и знамената и  продължават заедно. Контрастът между пулсиращия ритъм на „Батукада“ и бавното, почти величествено движение на птицата забавя иначе обичайния ритъм на вечерта, защото тази вечер не е като предишните. За хората, които може би са забравили за фестивала, сякаш това изобщо е възможно, звукът отново им напомня за него, а гигантската марионетка, която се движи над тях, ги кара да поглеждат нагоре. Тя трудно би могла да остане незабелязана.

А публиката няма как да остане само публика. Тя върви с артистите, приближава се, отстъпва, заобикаля птицата и се движи заедно с нея. Огромният образ се приспособява към пространството на града, към улицата, препятствията и хората по пътя. Акробатика, музика и движение превръщат улицата в място за игра, а за кратко познатият град изглежда като декор, изваден от друг свят. Може би точно в това е магията на уличното изкуство, в способността му да събуди въображението и да накара хората да бъдат част от случващото се, вместо просто да го наблюдават.

Шествието завършва в близост до Централната поща, където вечерта постепенно променя мащаба си. След огромната птица и барабаните, на няколко метра по-надолу, се разкрива камерното шоу на акробатичното дуо Акрокуку от Гърция. Разбира се, когато говорим за акробатика, не можем да подминем физическата част. Необходима е огромна сила и концентрация, за да балансираш партньора си на главата си или буквално да ходиш по стъклени бутилки, но Акрокуку го прави с лекота, което дава усещане, че можеш и ти да го направиш. Освен акробатиката и балансирането на партньора, те включиха и хумор, и различни скечови ситуации. Емоциите, които предават и с които заразяват публиката, докато изпълняват физически натоварващата част, са почти детски, като две деца, които обичат да се шегуват и да показват не само едно на друго, но и на зрителите различни техники, което включва и тях, разбивайки четвъртата стена, онази невидима преграда между наблюдател и артист.

Но в крайна сметка не е ли цялата идея на подобен фестивал да разчупи четвъртата стена, наистина да влезе в диалог с тези, които гледат и се възхищават на представленията? От ритъма на карнавала до близостта на малките игри, така започна първата вечер, откриването на фестивала. За няколко часа градът се превърна в място, където Главната улица, главната артерия на града, събра публиката и я накара да се движи, да следва, да участва и да гледа на града с още повече въображение.

И това е само началото на TheatAir!

Радина Симеонова