Фестивалът говори: изкуство, човечност и бъдеще

Автор: Диана Праматарова, студент II курс "Театрознание и театрален мениджмънт"

Петият ден започна с класическата приказка „Червената шапчица“, представена по не толкова класически начин от Държавен куклен театър Русе. Обичаната история оживя пред публиката под формата на разказ от грамофонна плоча. 

Следобед програмата продължи с документалния филм „Артисти за деца“ на реж. Елена Панайотова. „Това е един филм с мисия. Разказва за проекта на  Елена Панайотова, която събира екип от различни артисти и творци от четири континента. Описва тяхното приключение с децата от родопското село Широка лъка и разрастването на проекта чак до Кения и Танзания. Програмата изгражда мостове към бъдеще, в което всяко дете в уязвимо положение намира своя глас чрез силата на изкуството, знанието и любовта. Седемдесет и пет минути сълзи с най-широката ми усмивка.“ – Андрей Иванов, фотограф на фестивала, щатен актьор на Куклен театър Пловдив

Театралния ден приключи с „Някъде другаде“ на Куклен театър Любляна, Словения. Спектакълът предложи различна перспектива – едновременно модерна и поетична, оставяйки зрителите с усещане за пътуване отвъд познатото. Представлението разчувства публиката, разкривайки ужасите на войната чрез детската наивност.

По-късно в двора на театъра се проведе награждаването от официалното жури. Беше една непринудена и забавна церемония. Отличените с награди можете да намерите ТУК.

„В края на тези пет дни мога да кажа, че съм изключително впечатлен от топлата, човешка атмосфера, която цареше през цялото време. Поздравления за организацията – постигнат е резултат с вкус, интелигентност и изящество, без излишна претенция. Всичко звучеше естествено и непосредствено.“ – проф. Румен Рачев, режисьор, преподавател в НАТФИЗ

„Най-хубавото е, че фестивалът има дух – той е не само сцена, а и форум за общуване, обмен на идеи, анализ и вдъхновение. Срещаш познати и непознати колеги, започва диалог, а оттам идват и нови търсения. Ученето не е само в академията – такива форуми са безценни. Всяко творчество поражда ново творчество.“ – Димитър Стефанов, режисьор, актьор, преподавател в НАТФИЗ

А относно програмата на фестивала: 

„Като човек, посветил живота си на кукления театър, силно ме радва енергията, младостта и огромното желание, с което творят участниците. Все пак, може би защото вече гледам по-строго, бих препоръчал повече дълбочина в посланията. Времето, в което живеем, ни налага атрактивност и забавление, което е нужно, но кукленият театър може и трябва да носи повече театър в себе си. Това е добронамерено пожелание от един по-възрастен приятел и професионалист.“ – проф. Румен Рачев, режисьор, преподавател в НАТФИЗ

„Сред видяното бих откроил два спектакъла. „Голямата шапка“ на ДКТ Стара Загора – изключителна работа на екипа и заслужено отличие за актьорска игра. Другото представление е „Небивалици с букви“ на Столичен куклен театър – пълно с хумор и уважение към малкия зрител, без дидактика, но с умение да запали интереса на децата към словото и думите. “ – Димитър Стефанов, режисьор, актьор, преподавател в НАТФИЗ